сряда, 12 ноември 2014 г.

 Как тялото ни използва водноразтворимите витамини? Какво би му случило, ако не успее да се сдобие с необходимите количества "животворни" вещества? Кои храни съдържат най-много водноразтворими витамини? Този материал ще се опита да отговори на всички тези въпроси.

Витамин B1

Този витамин се нарича още аневрин, тиамин или антиневритен фактор.

В най-голямо количество витамин B1 се намира в дрождите, маслодайните семена, пшеничните и оризовите трици, боба, граха, спанака, плодовете, орехите, а също така и в яйчния жълтък, кравето мляко, свинското и говеждото месо, черния дроб, бъбреците и др. Синтезира се и в дебелото черво, но в малки количества.

Физиологичното действие на витамин B1 е върху обмяната на въхглехидратите, белтъчините, мазнините и водата. Той влиза в състава на ензимите декарбоксилаза и оксидаза – ензими, които разграждат пирогроздената киселина- междинен продукт в обмяната на глюкозата, белтъците и мазнините.

При хипо- и B-авитаминоза най-чувствителни са нервната и мускулната система. При нарушения на междинната обмяна на въглехидратите, белтъците и мазнините и натрупването на пирогроздена киселина в тези две системи се развиват възпалителни процеси, които водят до мускулна атрофия, парализа, сърдечна недостатъчност, смущения в перисталтиката, секрецията и резорбцията в храносмилателната система и др.

Препоръчвани дневни дози:

    Мъже = 1,2 милиграма;
    Жени = 1,1 милиграма. *

Витамин В2


Витамин В2 носи още наименованията лактофлавин или рибофлавин. Той е широко разпространен в природата. В голямо количество се намира в дрождите, обвивките на ориза и житните растения, зелените листни растения, доматите, зелето, малца, дрождите, черния дроб, бъбреците, млякото, яйчния жълтък и др.

Действието на този витамин е разнообразно. Той влиза като коензим на определени ензими и участва в окислително-редукционните процеси в тъканите при вътреклетъчното дишане.

Играе и важна роля в обмяната на въглехидратите, белтъците и мазнините, в химизма на зрението, в поддържане целостта на лигавиците и др. Повлиява и растежа на организма. Ето защо при хипо- и авитаминоза В2 се наблюдават: спиране на растежа, възпаление на роговицата на окото и на лигавицата на устата, разраняване на ъглите на устата.

Препоръчвани дневни дози:

    Мъже = 1,3 милиграма;
    Жени = 1,1 милиграма. *

Витамин В3

Известен още като никотинова киселина, ниацин и витамин PP. Най-добри източници са черният дроб, пилешкото месо, червеното месо, рибата тон и пъстървата, пълнозърнестият хляб, ядките.

Този витамин действа като коензим на ензимите, отговорни за освобождаване на енергия от храната, включително и в състава на коензим А. Нашето тяло произвежда ниацин от аминокиселината триптофан принципно в достатъчни количества.

Недостигът на ниацин причинява подагра, първият симптом на която са малки ранички по кожата, а по-късно – възпален език, диария, раздразнителност, дори депресия и душевни разстройства.

производство на хранителни добавки

 Препоръчвани дневни дози:

    Мъже = 16 милиграма ниацин-еквиваленти (960 милиграма триптофан);
    Жени = 14 милиграма ниацин-еквиваленти (640 милиграма триптофан)*.

Витамин В5

Нарича се още пантотенова киселина и пантенол. Този витамин се намира в наистина огромен спектър от храни - например бадемите, маята, брашното, черния дроб, рибата, месото, а освен това се произвежда и от бактериите в червата ни.

Играе все още не съвсем ясна роля в метаболизма на протеините, въглехидратите и мазнините – над 150 реакции, но се знае, че влиза в структурата на коензимите NAD и NADP, които от своя страна са оксидоредуктази.

Заедно с другите витамини от групата В, пантотеновата киселина е нужна за превръщането на храната в енергия, изграждането на еритроцитите, жлъчния сок и синтеза на мазнини, стероиди от надбъбречните жлези, антитела, ацетилхолин и други невротрансмитери.

Пантотеновата киселина облекчава болките при рани от изгаряния, порязвания и одрасквания, понижава възпалението на кожата и ускорява заздравяването на раните.

Препоръчвана дневна доза:

    Мъже, жени = 5 милиграма. 

Витамин В6
Този витамин всъщнст е съчение от три витамина- пиридоксол, пиридоксал и пиридоксамин. Носи още наименованията пиридоксин и адермин. Витамин В6 се намира в най-голямо количество в дрождите, пшеничните и оризовите трици, пшеничните зародиши, царевицата, бобовите растения, в черния дроб, месото, рибата и др.

Този витамин, подобно на витамин В2 също влиза като коензим на повече от 50 ензима и участва в окислително-редукционните процеси в тъканите при вътреклетъчното дишане, но влиза и в състава на редица други ензими при обмяната на мазнините и белтъците, например преструктуриране на някои аминокиселини, в синтез на биогенни амини за централната нервна система, в синтеза на витамин В3.

Човешкият организъм сам си набавя нужното му количество, но в редките случаи на хиповитаминоза се наблюдават дерматити, анемия, забавяне на растежа, нервни разстройства и др.

Препоръчвана дневна доза:

    Мъже, Жени = 1,5 милиграма. *



Витамин В7
Другите две имена на този витамин са витамин Н и биотин. Храните, богати на биотин са яйчния жълтък, сиренето, бъбреците, соята, слънчогледовите семки, шоколада, гъбите, ядките, броколито и сладките картофи (батати).

Заедно с другите витамини от групата В, витамин В7 помага за превръшането на храната в енергия, като пренася въглеродния двуокис и е нужен за синтеза на въглехидрати, протеини, мастни и нуклеинови киселини от тялото. Особено важен е за здрави коса, кожа и нокти.

Хиповитаминозата е рядко срещана, но може да се наблюдава при продължително лечение с антибиотици или продължително консумиране на сурови яйчни белтъци, при което се наблюдава обезцветяване на кожата, забавяне на растежа и нервно разстройство.

производство на сашета

 Препоръчвана дневна доза:

    Мъже, жени = 30 микрограма.

Витамин В9

Нарича се още фолиева киселина или фолацин. Естествени източници са вътрешните органи, зелените листни зеленчуци, ядки, бобовите растения и дрождите, но се губи бързо при продукти, съхранявани на стайна температура и при кулинарна обработка.

Фолацинът е коензим, нужен на тялото, за да натрупва мускулна маса и да образува хемоглобин, защото участва в синтеза на аминокиселината серин и на нуклеиновите киселини, в метаболизма на тирозина, аскорбиновата киселина (витамин С) и витамин В12.

Препоръчвани дневни дози:

    Мъже, Жени = 400 микрограма фолат еквиваленти от храната (240 микрограма фолиева киселина, приета от хранителни добавки).*

За разлика от останалите водноразтворими витамини, фолиевата киселина се натрупва в черния дроб и по тази причина не трябва да се приема ежедневно. 


Витамин В12

Допълнителните наименования на този витамин са цианкобаламин и антианемичен витамин. Той съдържа в молекулата си микроелемента кобалт.

Витамин В12 се среща главно в животинските продукти – черен дроб, бъбреци, сърце, мускули, яйчен жълтък, различни микроорганизми и др. Основното му действие е осъществяването на регулацията на кръвообразуването.

При взаимодействието на витамин В12 (външен фактор на Кесъл) и специфичен протеин, наричан гастромукопротеин (вътрешен фактор на Кесъл), който се отделя от пилорната част на стомашната лигавица и благоприятстващ резорбцията на витамин В12 , в черния дроб се образува т.нар. антианемичен фактор, който стимулира кръвообразуването.

Препоръчвана дневна доза:

    Мъже, жени = 2,4 микрограма. *

Витамин С

Витамин С е L-аскорбинова киселина. Нарича се още антискорбутен фактор. В природата източниците на този витамин са многобройни. Намира се в свободна и свързана форма.

От плодовете богати на витамин С са цитрусовите плодове, шипката, червеното френско грозде, ягодите и др., а от зеленчуците - пиперките, спанакът, копривата, прясното и киселото зеле, магданозът, доматите, морковите и др. От продуктите с животински произход най-много витамин С се съдържа в черния дроб и надбъбречните жлези.

Витамин С стимулира кръвообразуването, синтеза на фактора, отговорен за кръвосъсирването, съпротивата на организма към инфекции, антитоксичната функция на черния дроб. Повлиява още функциите на храносмилателната система, стената на кръвоносните съдове, клетъчните мембрани и др.

Участва в много биохимични процеси, свързани с транспорта на електрони, в разграждането на аминокиселините тирозин и лизин, синтеза на колаген и глюкортикоидните хормони (например адреналин) и др.

производство на хранителни добавки на ишлеме

 Значителна е ролята му за поддържане на висока работоспособност при културистите. Важно е да се знае, че оптичният изомер (D-аскорбиновата киселина) не само не притежава същата витаминна активност, но и се явява антивитамин на витамин С.

Типична хипо- и авитаминоза у човека е скорбутът. Започва с бърза и лесна уморяемост, разязвяване на венците и кръвотечения, разклащане на зъбите. По-късно се появяват обилни капилярни кръвоизливи по лигавиците, кожата, мускулите и ставите. Раните зарастват трудно и бавно. Съпротивителните сили на организма спрямо инфекции рязко намаляват.

Препоръчвана дневна доза:

    Мъже = 80 милиграма;
    Жени = 70 милиграма;
    Пушачите трябва да добавят 35 милиграма към тези количества.